Правилата са следните:

Първият, тоест аз дава дума за акростих.
Пишем с нея, докато някой не успее да я нареди.
Този, който не успее, но все още му се играе поставя пост с текст: "Предавам се"
Ако до 24h никой друг не нареди стиха,
последният наредил го дава ново предложение

Битката ще е жестока, Люси!
От тук виждам как се намуси

Хиляда слънчица ще ти запаля.
Усмивка устничките ще изгаря.
Милувката ми нежна ще те сгрей,
А сърчицето песнички ще пей.
Няма да се спра до тук.
На живота и неволите напук!
Окрилен от погледа ти нежен
С орлите ще летя в простор безбрежен.
Танца да изтанцуваме докрай! Пък после ада, или рай

Замаях се, защото исках да използвам най-новото си откритие
"mazalo_da_stava", но днес музата ме е напуснала и не успях да го вмъкна

Хиляда удара в минута меря.
Устремена в полета да те намеря.
Макар слабички да са ми крилата
Атлазът тегли ме нататък.
На синята безбрежност тиха,
На постеля от облаци съшита
Отмаляла там ще се предам
С оная жар и с оня плам,
Така запали го една искрица, що улових в твоята зеница

Хвана ме сега на тясно
Уж криех я зад миглите прекрасно.
Метнах котва в таз лагуна,
Акостирах без да кажа дума...
Не ме вини, че тайно те обичам!
Не ме вини, че с поглед те събличам!
Оставих ума на воля да препуска,
Страстта ме завладя и не ме пуска...
Тази страст не мога да я обуздая, ако не стигна с теб до края

Лелеее, бая въоръжаване ще пада

Хвърли ме на таз горяща клада.
Умът се бързо пред толкоз страст предава!
Много клади такива угаси,
А тази почва все по-буйно да гори...
На Любовта таз сила свиша,
Налива кислород на огъня да диша...
От безплодни опити да го гаси
Сто-пъти по бурно сега гори!
Толкоз бързо поразява, като купа слама те изпепелява

Хиляда пъти съм се чудил?!
Умът ми, тоз проблем е много пъти будил.
Мисли ли умееш да четеш?!
Ако ли не-някак ги крадеш?!
Не вярваш, но понякога се моля,
На боговете глухота да ми проводят,
От всички сетива в света
С очи да ме дарят, които в чуждите умеят да четат.
Така, без дори да мигна, до истината през ириса да стигна.

Хареса ми, че подхвана тази тема.
Ума и сърцето-вечната дилема!
Мисля, че таз дилема е присъща,
Агонистична и животи преобръща,
На всички що са тук живяли
На таз война са жертви дали!
Откакто мисля свят светува
Сърцето и ума воюват...
Тази битка е неравна и жестока, и коварна

Храм и наш будител,
Умът е като строг родител.
Макар, че трябва да ни направлява понякога се най-големият ни враг явява!
Ако всички слушаме сърцата
На бойното поле ще избуи тревата,
Навред глухарчето ще разцъфти,
От слънцето по-светло ще струи...
С първия южняк ще отпътуват
Там, със слънцето да пофлиртуват

Харесва ми да си говоря с теб.
Умееш да ми даваш добър ответ.
Мечтите ми сега запали,
Астри всичките запали...
Не вярвах, че светлината плодоносна
На пръсти ще се вдигна и докосна...
Отредена не мислех, че е за всички,
Само тайно я поглеждах със очички
Така жадувах веднъж във облаците да осъмна и после тихо да си тръгна

mary-ana, чувствай се поканен! Не е нужно писаното да има връзка с предния пост. Ако, обаче имаш желание да отговориш на някой пост-го копирай.
Единственото задължително условие, освен горепосочените е:
Да не се излиза от добрия тон

Хиляди хора по света
Усъмват с някаква мечта.
Мечтите казват са безплатни,
А просторите им необятни...
Никой-никого не може да вини,
Нито нечии мечти да унищожи.
От както свят светува те са съкровени,
Съдбата им е господар-не хора тленни.
Така устроен е живота-мечта създала е кивота

Храбра много е моята мечта.
Умиротворяването на света.
Може да е залък де не мога да преглътна,
Ала надеждата е почти безсмъртна.
Не мога от таз мечта да се откажа.
Нямам право! Ти също-ще ти кажа!
От всички чудесата най-великото, ако не съхраним,
С ръка безотговорна ЖИВОТА похабим...
Тогава напразно сме живяли и лош пример на поколенията дали

Храбро е наистина да се стремиш
Ума на хората да промениш.
Можеш да започнеш с мен.
Аз ще се предавам ден по ден.
Нали казват, че Любовта
Наистина ще спаси света.
Откакто влюбен във теб
Света/утрото/ посрещам със привет,
Трепвам всеки път щом чуя ти гласа, искам да те чуя как ме викаш във ноща

Харесва ми така да ми говориш.
Ума ми, на път си да пребориш.
Милион желания си пожелай,
Аз пък искам тоз словесен рай.
Не преставай за Любов да ми шептиш!
Не ще да ти е трудно, вика ми да извисиш
Откъсна стон от моята душа
Стотици тръпки ме заляха...небеса...
Такава лудост ме обхвана, че се хвърлям на дивана / в мисли /

Аз не мога, много съм зле с римите

Не казвай не мога! Опитай! Колкото се получи

Хижа имам в планината.
Усамотена-насред гората.
Мястото е тъй красиво,
А утрото над дърветата наднича боязливо.
Навън прекрасен танц снежинките танцуват,
На камината пламъчетата без четчици рисуват...
Остава, само да те убедя
С мен да споделиш си мисълта...
Тази мъдрост е голяма:"По-добре да мислят двама!"

Хиляда пеперуди в сърчицето затрептяха.
Усмивки още толкова на устничките заиграха.
Мисленето смятам на теб да предоставя,
А аз малко ще ти опонирам, колкото дебат да става.
На съвършенството това, що ми обрисува
Никакво съмнение, че дебатът ще си струва!
Отмалели ще посрещнем оново утро боязливо,
Стаило се в очакване и дебата не смутило.
Там ти позволявам да издевателстваш над мен-всяка нощ и всеки божи ден