Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ] 
Смисълът...или липсата на такъв 
Автор Съобщение
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 20:15
Мнения: 60
Мнение Смисълът...или липсата на такъв
Извратеността на света,в който живеем ,все повече и повече ме кара да се замислям над баналния,втръснал на всички въпрос без отговор,а именно-какъв е смисъла на живота?Наблюдавайки света около себе си и най-вече хората в него,стигам до не много приятни изводи,а сигурно и не само аз.Не се замисляме над живота,а просто го живеем.Мисленето е труден процес наистина,но сам сигурна че повечето от нас си нямат никаква идея каква е целта ,с която стават сутрин от леглото-освен за да прекарат поредния безсмислен ден-училище/работа,после на заведенийце с аверчета или вкъщи,или пък нанякъде с гаджето...варианти много,но смисъл никакъв.Живеем ден за ден,без да имаме цел,стремежи и амбиции.Не става въпрос да си мечтаеш да завладееш света,макар че и в това лошо няма,стига да не станат прекалено много тези,които го искат...но все по-малко хора се замислят реално над личностното си усъвършенстване.
Вярно,живеем в болно време и в гадна държавица,която не дава никакви преспективи за умните хора.Не говоря за мечти за кариера,нито за пари или известност-защото в такъв случай поцваме отзад-напред...Някои давал ли си е наскоро сметка,че преди да се размечтае за издигане в шантавото ни общество (или в някое друго шантаво общество в друга,не толкова скапана държава),трябва първо да помисли малко над себе си и това,което представлява?Защо преди да поискаме нещо от другите,не поискаме първо нещо от себе си?Колкото и да е неприятно,съвсем вярно е,че за да получиш,първо трябва да дадеш-казано по-точно-за да имаш право да очакваш нещо от другите ,първо трябва ти да си способен да дадеш нещо от себе си.А за да дадеш,трябва да можеш.А за да можеш какво трябва?Интересно,нали?За да можеш,трябва преди всичко да имаш нещо между ушите,което при това да работи.Колко от нас се опитват да потърсят причината за всяко едно нещо,което ги заобикаля и всяко събитие,приятно или не,което им се sluchvа,а не просто да го констатират и подминат?
Хората се превръщат в боклуци...звучи гадно,но е факт.Опитайте се да изброите,колко свестни хора познавате-хора,на които можете да разчитате за помощ и които ще ви окажат помощ без да се обърнат да поискат нещо в замяна,които са до вас не защото няма до кой друг да бъдат,а защото искат да са до вас и които няма да поемат по своя път,когато вземат това,което им трябва или когато на хоризонта изплува друга,по-примамлива личност -все едно дали говорим за приятел,гадже,колега,ако щете и съсед?Дали се броят и на пръстите на едната ръка?А от друга страна,за колко използвачи,лицемери,шаврантии и гадни копелета се сещате?За много повече,нали така?И тъй като никой не е безгрешен...нека минем на най-трудния въпрос-може ли всеки от нас да си признае пред себе си,колко пъти е използвал някои за своя изгода,лъгал е за своя изгода,дори да става дума само за това да кажеш на някое приятелче,че си болен,защото те е помолил за услуга,а тебе те мързи?Дребни грехове-всеки ги има в големи количества,но проблемът е,че оттам се почва.
И това става,защото ни липсват принципи и ценности-или не ни липсват,но ги заобикаляме,когато ни изнася.Вървейки по линията на най-малкото съпротивление,не може да се случи нищо друго,освен да цопнем в блатото при боклуците.И това не става,защото сме зли по душа-става,зашото не си даваме сметка,че голямото зло не се създава за един ден и изведнъж,а става постепенно,именно защото твърде малко хора си правят труда да спазват това,в което вярват винаги и при всякакви обстоятелства.И твъде малко хора съзнават,че е трудно да се отклониш веднъж,но е лесно втория път,а оттам-нататък дори става инстинктивно и всички принципи се превръщат в едни кухи думи.А нали всички знаем какво става със снежната топка,която се търкулва надолу по склона...и крайния резултат е налице-хората са
B повечето случаи се задоволяваме с това само да обобщаваме какво става,без да се опитваме да се замислисм ЗАЩО и да признаем,че сме част от процеса.Иначе е приятно и забавно да цъкаме отстрани с език "Животът е гаден,преебава всеки".И е много по-лесно да се чувстваме и изкарваме невинни жертви на този ужасен,гаден живот,отколкото да осъзнаем,че случайни неща няма и сами сме причината за повечето хубави и лоши неща,който ни се случват...както и за отHошението,което получаваме от другите.Жесток си към другите,защото те са жестоки към теб,нали?А ако и те си мислят същото?Кой е започнал първи?Изключително лесно е да представиш своята гледна точка,но ако НАИСТИНА се поставиш на мястото на другия във всеки един момент,сигурно през неговите очи няма да е точно така.Но,освен че сме боклуци,изгубваме толерантността си към другите и после се оплакваме,че не я получаваме от никoй,изпълнени сме с недоверие и съмнение към всички и после се оплакваме,че на нас никoй не ни вярва...и кръгът се затваря.
Предпочитаме лъжата пред истината,защото истината е само една и не винаги е приятна,а лъжите са много и най-разнообразни.Предпочитаме лицемерието пред искреността,защото е по-лесно да се усмихнеш с фалшива усмивка на някои (не говоря за учтивостта,която е нещо доста по-различно),отколкото да изтърпиш директния сблъсък на мнения и да рискуваш да бъдеш нареден,така да се каже.И не на последно място,предпочитаме да притежаваме всичко,което имаме -пари,положение и тн. пак по оня втори начин-не чрез собствени усилия,а на гърба на някой друг,защото е по-лесно.Лесно е да си нищожество,трудно е да си човек.Но трябва поне да опиташ.

_________________
Първото правило на магьосника гласи:"Хората са глупави. Могат да бъдат накарани да повярват на всяка лъжа или защото го искат или защото се страхуват, че то може да бъде истина.."


Съб Май 12, 2007 18:43
Профил
новак
новак

Регистриран на: Нед Апр 01, 2007 22:15
Мнения: 63
Мнение 
Хубава тема.Добър въпрос.Дълбока философска мисъл.Вси4ко е така и не е така.Въпрос на гледна то4ка.Но както се казва:такъв е живота. За да се промени,трябва да има потоп и вси4ко да запо4не отна4ало,но каква е гаранцията 4е това няма да се повтори и да стигнем до съ6тия въпрос: има ли смисъл живота? Това е омагиосан кръг. 1,2,3 ...1000 пти4ки пролет не правят.Обстоятелствата налагат всеки сам за себе си да търси смисъла на живота.Някои го намират - други не. Вси4ко зависи от ценностната система на всеки индивид. Няма единомислие,не е имало, няма и да има. Всеки сам си прави равносметка как живее, какво иска от живота,какво е постигнал и за мен наи-важното е КАКВО 6ТЕ ОСТАВИ СЛЕД СЕБЕ СИ.


Нед Май 13, 2007 07:17
Профил
печен
печен
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 18, 2006 13:03
Мнения: 782
Мнение 
Поздравления LUCKY_TO.Много хубава тема -макар и писана с малко негативизъм-на мен ми хареса.Значи живота е такъв какъвто си го направим-не,че не вярвам на съдба,орис и тн...,но мисля,че всичко си зависи от самите нас.Смисълът на моят живот са семейството ми,в приятелите ми и в това какво ще оставя утре след след себе си.Не съм съгласна ,че всеки живее ден за ден...Аз имам цели към които се стремя и те не са само от материално естество.АЗ специално мога да се похваля с прекрасно семейсто,добра кариера и не на последно място -много Истински приятели*благодаря на бога,че ги имам*.Доказват го многократно и съм им благодарна за това.Обичам да помагам на хората-безкористно и без да търся облаги от това.Мисля си,че когато си искрен,честен и добър,хората го оценяват...Не всички,но все пак има и такива...Точно за ра ди тез малкото истински и честни хора си струва да живееш и да се бориш.


Нед Май 13, 2007 15:38
Профил
новак
новак

Регистриран на: Нед Апр 01, 2007 22:15
Мнения: 63
Мнение 
Лавица, то4но това имах и аз впредвид с мнението което изказах.но го описах по друг на4ин:) маи си прили4аме по много не6та с теб.И аз се 4увствам 6тастлива и успяла жена.професията ми е такава 4е пръскам 4астици от себе си по цяла българия и по света.Как да няма смисъл живота ми при тези обстоятелства?!?


Нед Май 13, 2007 16:51
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 20:15
Мнения: 60
Мнение 
Така е ,темата наистина е писана в момент на силно разочарование,но бих искала да дам уточнението,че не поставям всички хора под един знаменател и съм съгласна ,че има изключения-макар и самия факт,че говорим за "изключения",сам по себе си говори достатъчно-правилата се определят от изключенията.И макар че светоусещането и поведението на човек до голяма степен се определя от житейския му опит-както например вие двете виждате смисъл-в семейството,кариерата,това,което оставяте след себе си-може да се каже,че гледате позитивно на живота,което е прекрасно...но за съжаление все повече стават хората,на които животът поднася лимони и те,вместо да си направят лимонада,гледат да ги пробутат на тези,които ги заобикалят...не че е лесно да си направиш лимонада,когато животът е пропуснал да ти даде захар заедно с лимоните-но това отваря тема за нова дискусия :wink:

_________________
Първото правило на магьосника гласи:"Хората са глупави. Могат да бъдат накарани да повярват на всяка лъжа или защото го искат или защото се страхуват, че то може да бъде истина.."


Нед Май 13, 2007 17:34
Профил
печен
печен
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 18, 2006 13:03
Мнения: 782
Мнение 
LUCKY_TO -напълно съм съгласна с това второто ти мнение...Живота ни заобикаля от хора ,които злобата и зависта ще ги изяде...Защо ли не си живеят тяхният живот,а винаги гледат в паничката на другарчето...Защо ли не направят така,че и те да са щастливи-а НЕ да се стремят на всяка цена да направят и другите хора нещастни като самите тях...


Нед Май 13, 2007 19:04
Профил
новак
новак

Регистриран на: Съб Авг 12, 2006 16:46
Мнения: 9
Мнение 
Думите ти LUCKY_TO ти ме накараха и аз да се включа в темата. Определено много истински и верни и отново ме накараха да се замисля. Смисълът ... именно това е. Твойте думи. Това, че споделяш, променяш частица от мен, караш ме да изпитвам нещо различно това е смисълт на живота. Смисъла да срещнеш хора различни, топли , изпълнени с емоция, хора които ще те накрат да се усмихнеш, да се усетиш по-силен, да прооумеш някой неща за себе си , да се развиваш, да будеш по-добър, да дадеш всичко от себе си, а защо не и да те подтикнат да следваш мечтите си ? Ние не живеем на самотен остров подобно на Робинзон Крузо, не живеем и в перфектно общество, но винаги търсим сили да се усмихнем да ни е приятно, да се видим с хората които обичаме и държим да бъдем с тях и в трудните и щастливите моменти, да се подържаме и бъдем едно. Смисълът това са хората, емоциите , мечтите. Смисъла това сме всички ние.

Много готин подпис ;)


Нед Май 13, 2007 19:37
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 20:15
Мнения: 60
Мнение 
lavica,доколкото съм забелязала това се дължи именно на факта,че хората са склонни да заобикалят и да пренебрегват собствените си принципи,когато това им изнася,а и дори да не го правят съзнателно,повечето хора са склонни да реагират,вместо да помислят.Не че се обявявам против естествените реакции на хората,но нали именно това,че сме мислещи същества ни отличава от животните и ни кара да се бием в гърдите,че сме много велики-само дето вместо да използваме разума си,за да вземем по-правилното решение или най-малкото да осмислим трезво ситуацията,сме склонни да използваме мисълта си само доколкото тя ни помага да превърнем първосигналните си емоции в целенасочено действие-без да си направим труда да се замислим дали има логика в това,което правим...И аз често се питам защо хората имат за приоритет единствено задоволяването на елементарните си нужди с цената на всичко-така и така природата ни е направила егоистични същества,поне да имахме по-висши цели,свързани с духовното ни развитие,били те и насочени единствено към личното благо.Казват,че робът се бори за свобода,а свободния -за съвършенство.Само че това,че независещи от теб обстоятелства те ограничават,не бива да те превръща в тесногръдо и ограничено същество-защото също така е вярно и клишето,че човек е толкова голям,колкото големи за мечтите му.

_________________
Първото правило на магьосника гласи:"Хората са глупави. Могат да бъдат накарани да повярват на всяка лъжа или защото го искат или защото се страхуват, че то може да бъде истина.."


Нед Май 13, 2007 19:57
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 17, 2006 21:33
Мнения: 46
Мнение 
Двама пациенти, сериозно болни, лежали в една и съща стая. На единия било позволено да сяда в леглото си за по час всеки следобед, за да се оттича секретът от дробовете му. Леглото му било до единствения прозорец на стаята. Другият трябвало да лежи по гръб, без да става. Двамата си говорели с часове. За техните жени и семейства, за домовете и работата им, за казармата и за отпуските…

Този край прозореца убивал прекарания в седнало положение час, като разказвал на другия какви неща се виждат отвън. И другият започнал да живее с тези описания, когато за час всеки ден светът му бил изпъстрян и огряван от богатството на външния свят.

Прозорецът гледал към парк с красиво езерце. Патета и лебеди си играели във водата, а децата пускали в него саморъчно направени лодчици. Влюбени двойки се разхождали, хванати подръка, сред пъстрите цветя, а на хоризонта, на фона на небето, се очертавали покривите на сгради. Мъжът до прозореца описвал всичко това в най-дребни, богати детайли - и другият затварял очите си, и си представял живата, красива гледка.

Един топъл следобед мъжът край прозореца описал парад, който минавал отвънка. Другият не можел да чуе оркестъра - но сякаш го виждал, вътре в ума си, съживен от описанието на човека край прозореца.

Минавали дни и седмици. Една сутрин, когато сестрата пристигнала, открила, че човекът край прозореца е починал тази нощ в съня си. Натъжила се и повикала санитарите да отнесат тялото.

Другият мъж едва дочакал подходящ момент и помолил да го преместят до прозореца. Сестрата с удоволствие го направила, настанила го удобно, и си излязла. Бавно, сред силни болки, той внимателно се надигнал на лакът, за да може да види за пръв път със собствените си очи чудесния свят отвън. И погледът му срещнал… голата стена на отсрещна сграда.

Човекът попитал сестрата какво може да е накарало починалия му съсед по стая да разказва, че през този прозорец се виждат толкова прекрасни неща. Сестрата му отговорила, че човекът е бил сляп, и не е виждал стената отсреща:

- Може би просто е искал да ви окуражи…

Епилог: Огромно щастие е да правиш другите щастливи, независимо от страданието си. Споделената тъга е половин тъга, но споделената радост е двойна радост. Искаш ли да се почувстваш богат, просто преброй всичко, което имаш, и което не може да се купи с пари. Всеки ден е неописуемо богатство - и често го разбираме прекалено късно.

_________________
Не може да си хайдутин и да се оплакваш, че ти тежат пищовите.


Нед Май 13, 2007 21:29
Профил
печен
печен
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 18, 2006 13:03
Мнения: 782
Мнение 
Огромно щастие е да правиш другите щастливи, независимо от страданието си. Споделената тъга е половин тъга, но споделената радост е двойна радост. Искаш ли да се почувстваш богат, просто преброй всичко, което имаш, и което не може да се купи с пари. Всеки ден е неописуемо богатство - и често го разбираме прекалено късно.

Заре,срахотна история...В този ред на мисли искам само да допълня,че човек осъзнава какво е имал,едва след като го загуби...


Пон Май 14, 2007 06:05
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Пет Ное 24, 2006 17:49
Мнения: 33
Мнение 
Браво ,Заре!!!
Тоя път ме разби.Исках само да те похваля.Не искам се да взимам отношение по темата иначе е доста интересна.Не съм на тая вълна сега.
Трябва да сме малко по-позитивни и всичко ще е е наред.Исамо да се повторя.
БРАВО Заре :roll:


Вто Май 15, 2007 21:47
Профил
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 28, 2006 12:56
Мнения: 6261
Мнение Re: Смисълът...или липсата на такъв
[quote="zare"]Двама пациенти, сериозно болни, лежали в една и съща стая. На единия било позволено да сяда в леглото си за по час всеки следобед, за да се оттича секретът от дробовете му. Леглото му било до единствения прозорец на стаята. Другият трябвало да лежи по гръб, без да става. Двамата си говорели с часове. За техните жени и семейства, за домовете и работата им, за казармата и за отпуските…

Този край прозореца убивал прекарания в седнало положение час, като разказвал на другия какви неща се виждат отвън. И другият започнал да живее с тези описания, когато за час всеки ден светът му бил изпъстрян и огряван от богатството на външния свят.

Прозорецът гледал към парк с красиво езерце. Патета и лебеди си играели във водата, а децата пускали в него саморъчно направени лодчици. Влюбени двойки се разхождали, хванати подръка, сред пъстрите цветя, а на хоризонта, на фона на небето, се очертавали покривите на сгради. Мъжът до прозореца описвал всичко това в най-дребни, богати детайли - и другият затварял очите си, и си представял живата, красива гледка.

Един топъл следобед мъжът край прозореца описал парад, който минавал отвънка. Другият не можел да чуе оркестъра - но сякаш го виждал, вътре в ума си, съживен от описанието на човека край прозореца.

Минавали дни и седмици. Една сутрин, когато сестрата пристигнала, открила, че човекът край прозореца е починал тази нощ в съня си. Натъжила се и повикала санитарите да отнесат тялото.

Другият мъж едва дочакал подходящ момент и помолил да го преместят до прозореца. Сестрата с удоволствие го направила, настанила го удобно, и си излязла. Бавно, сред силни болки, той внимателно се надигнал на лакът, за да може да види за пръв път със собствените си очи чудесния свят отвън. И погледът му срещнал… голата стена на отсрещна сграда.

Човекът попитал сестрата какво може да е накарало починалия му съсед по стая да разказва, че през този прозорец се виждат толкова прекрасни неща. Сестрата му отговорила, че човекът е бил сляп, и не е виждал стената отсреща:

- Може би просто е искал да ви окуражи…

Епилог: Огромно щастие е да правиш другите щастливи, независимо от страданието си. Споделената тъга е половин тъга, но споделената радост е двойна радост. Искаш ли да се почувстваш богат, просто преброй всичко, което имаш, и което не може да се купи с пари. Всеки ден е неописуемо богатство - и често го разбираме прекалено късно.[/quote]

Грехота е да сме със затворени очи пред най-съществените неща...най-дребните...
Опишете всичко с най-прекрасни слова...макар да не вярвате в това...просто окуражете някого


Чет Ное 27, 2008 02:04
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 67 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: