След къто зънесох нъ ремонт клъвиътурътъ си, сегА вече тя е попрАвенА и "Всичко ми е нА ред"!
Това обаче навежда на някои мисли за нещо по-сериозно- върху Теорията на Информацията, например...
Ще поговорим за писмените човешки езици, и нека да е за родния Български в частност.
Лесно се забелязва, а и статистиката го показва и доказва, че в думите на българския език гласните се срещат доста по-често, отколкото съгласните. Така най-често употребяваните букви са "а", "е", "и". Забравих в каква последователност точно, но това не е най-важното тук. Непосредствено след тези три гласни се нарежда буквата "o", а после са "й", "у", "ю". "я". Буквата "Ъ" се среща по-рядко, по-редки са и отделните съгласни. Специално в българския една буква се използва изключително рядко, само в няколко думи. Предполагам, и сами се сещате коя? "Ь"- или още "ер-малко" и обозначава свръхкратък гласен звук. В съвременния книжовен български език тази буква се използва в средата на думите за означаване на мека съгласна само пред гласната буква о (миньор, пласьор, актьор, Петьо). Дори е трудно е да се сетим за повече от двадесетина думи, които я съдържат!
Следствие от всичко по-горе е фактът, че: Колкото една буква се среща по-често, естествено и толкова по-малко информация носи (се съдържа в нея).
Знам, това твърдение звучи твърде абстрактно, нали? Но ето един пример, който лесно илюстрира казаното. Вземете произволно едно малко по-дълго изречение. Нека то да е следното, извадка от вестник:
"Онова, което ме разтревожи обаче, е фактът, че и досега публиката не е наясно с пълното съдържание на въпросното писмо."
Да махнем сега гласните А, Е, И. Да видим как ще изглежда:
'Онов-, ко-то м- р-зтр-вож- об-ч-, - ф-ктът, ч- - дос-г- публик-т- н- - н-ясно с пълното съдърж-ни- н- въпросното писмо."
Горе-долу се чете и се разбира, нали?
Различни интересни примери се получават, ако в изречението заменим една буква с друга. Експериментирайте и вижте- "вежти и икспиреминтерайти".
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО- В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ
|
