Напиши нова тема Отговори на тема  [ 818 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 55  Следваща
ЛИРИКА 
Автор Съобщение
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14
Мнения: 29487
Мнение 
Ето още едно от мен :oops: :
[b]
7 Дни...[/b]

Седем дни без твоите очи,
Седем дни без твоите целувки,
"Седем дни" в душата ми кънтят,
Седем дни необратими - цяла вечност,
изпълнена със спомени, мечти,
с желание да те прегърна пак,
с копнеж по миналите дни,
с очакване, трепет и надежда, времето да отлети,
и пак да си със мене ти....
Лежа сама и си мечтая...
да ме обгърнеш с ръцете си силни,
да чувам само твоя шепот във нощта,
да се опияняваме без спир
от сладостта на устните
и да се радваме като деца
като че никога не сме живели...
Да бъда истинска и пряма...
Да сме двама - ти и аз...
и пак да сме щасливи... както бяхме преди седем дни...
...Само Седем дни?.. Е, ще ги последват още седем...
времето ще ни горчи, гори и мъчи,
сив и празен ще е всеки следващ ден,
щом във него непрестанно липсваш ти...
Ще те чакам... Ще дойдеш, знам,
най-после истина ще стане моят блян,
ще те посрещтна със усмивка, с нежна песен,
ще те целуна дълго и ще те погаля,
ще те прегърна и няма да те пусна,
защото вече знам... Без твоята любов душата ми е пуста...


Вто Авг 21, 2007 13:59
Профил
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14
Мнения: 29487
Мнение 
Няколко от многото хубави стихотворения на Дамян Дамянов:

[color=orange][b]Ръка за прошка[/b]

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...[/color]

[color=darkred][b]Ела до мен...[/b]

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.[/color]

[color=red][b]Обичам те...[/b]

Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов[/color]


Сря Авг 22, 2007 18:56
Профил
болен мозък
болен мозък

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 13:23
Мнения: 2366
Мнение 
НЕЖНА ПЕСЕН
Преди милион години
там, във каменния век
съществувал първобитно
първобитният човек.
Всяка сутрин той отивал
за прехраната на лов.
Знаел само да убива
зарад кокала суров.

Чакала го в пещерата
първобитната жена.
Той стоварвал й в краката
умъртвената храна.
Озверели и зъбати
ръфали трупа със стръв
и по бузите космати
стичала се топла кръв.

Но веднъж от небесата
кацнал кораб бял и лек
и пристигнал в пещерата
извънземният човек.
И жената го приела,
а мъжът й бил на лов
и започнала несмела,
неочаквана любов.

Той със извънземни ласки
грубата жена покрил
и светът в различни краски
пагубно се оцветил.
Сливали се в безметежност
устни, длани и гърди.
Той научил я на нежност,
на небе и на звезди.

Да я вземе той поискал
в извънземната страна,
ала не поела риска
първобитната жена.
И със първобитна сила
в тази ненадейна нощ
тя в сърцето му забила
трижди каменния нож.

И защото огладняла
първобитната жена,
мъртвата любов изяла
и не чувствала вина.
А когато се завърнал
нейният мъжкар от лов,
тя ръмжейки го прегърнала,
заразена от любов.

И със яростна прилежност
с устни, длани и гърди
го научила на нежност,
на небе и на звезди.
Тъй омесен е човека
цял от слънце и от кал.
Казват, че от памтивека
Бог така ни е създал.

Трепем се от колко време
все за кокала суров
без онази извънземна
стара нежност и любов.
Озлобели, огладнели
ще я умъртвим съвсем
и тогава, озверели,
може да я изядем.


Чет Авг 23, 2007 03:57
Профил
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14
Мнения: 29487
Мнение 
[color=olive]Навсякъде по тялото ми лепнеше
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
Лианно по луната се увиваха...

Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от...крясъци.

Треперех като пламъче не свещ-
нахъсено достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше...твърдостта на сетивата.

Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка....[/color]


Чет Авг 23, 2007 04:59
Профил
болен мозък
болен мозък

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 13:23
Мнения: 2366
Мнение 
Тя сега си отива,
още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така й отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя, като пак ме обича.
Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.
При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.
И защо една вечер
най-случайно ми хрумна
да я спра и почне любовта неразумна?
Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна,
тя е малка и стройна.
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.
Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.
Все едно дали мене.
Но сега точно - мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...


Чет Авг 23, 2007 19:03
Профил
напреднал
напреднал
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 22, 2006 16:31
Мнения: 138
Мнение 
Защо когато истински обичаш,
тъй много страдаш и така боли...
сякъш плътта ти част по част я късат
и оставят рана подир рана да кърви?

Защо бе Боже тъй си ни устроил?
Да любим и разлюбваме се ний,
очи си вечер да не можем да затворим
и души си болни да успокоим?

Любимия човек да не забравим,
любим глас вечно да звучи,
любимите очи, все тъй мило да ме гледат...
Защо е Боже всичко туй ...кажи??


/мое произведение/ :oops:


Чет Авг 23, 2007 20:46
Профил
болен мозък
болен мозък

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 13:23
Мнения: 2366
Мнение 
МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.


Чет Авг 23, 2007 20:57
Профил
новак
новак

Регистриран на: Чет Сеп 20, 2007 11:17
Мнения: 3
Мнение 
виртуална любов.

Ти нахлу в сърцето ми ,като ураганен вятър.

Помете всяка болка и тъга.

Накара ме да те обикна,тъй както никой друг не съм обичала сега.

Бленувах аз за всеки миг прекаран с теб.

Да чуя пак гласа ти нежен в ухото мое.

Защо ли влюбих се в теб макар да знам,че си нереален.

Нас свързвани един мобилен телефон,компютри пространство виртуално.

Как стана всичко дори и аз неосъзнах.

Как позволих ти да ме оплетеш в лъжи коварни.

Понесе ме като перце от вятъра в небето

и после хвърли ме в ямата на мрака и тъга.

Но заклевам се това е запоследно.

Сърцето си затворих аз за всеки и за всичко.

За болката,за тежките слова.

Спри недей ме наранява

аз нямам вече ДУША.
....................

Любов от разстояние

Какво е Любовта, когато ти си толкова далече от мен?

Не мога нито да те докосна и нежни думи в утрото да ти шептя.

Далече си а дива страст обзема нашите тела

и карани безумно да копнеем един за друг в този късен час.

Като магнит привличат се сърцата наши

ала съдбата несправедлива е с нас.

Отредила ни е да сме разделени и самотни в обичта си.

Макар семейни ние сме нещастни в този тъй жесток живот.

-ОБИЧАМ те и силно те желая повтарям ти го всеки ден. -Мишле липсваш ми и по теб от страст изгарям-отвръщаш с треперещ глас.

Но зная,че ще дойде ден в който ще се видим

и тогава никой не ще отнеме тоз вълшебен миг,

в който ще се любим до полуда и обичта си ще споделим.

Това е миг,за който всичко бихме дали дори да е единствен той.

Това любов е вечна макар и разделена.
.............................................

Пагубна любов

Знам не мога да те имам, каквото и да направя

Знам на друга в любов си се зарекъл до сетния си час.

Знам аз нямам право да те ревнувам каквото и да сториш ти.

Но кажи ми как любовта от моето сърце аз да изтръгна.

Как топлия ти дъх по тялото си да забравя.

Как нежността с която ме обгръщаш да прогоня.

Кажи ми как душа в мъка да захвърля и в мъка аз да я обгърна.

Не не мога и не искам. Любовта ми не ще ти позволя ти да отнемеш.

Знам не мога да те имам яз наяве, но в мислите си ще те любя до полуда.

Ше живея за този миг единствен с надежда и всичко в себе си ще съхраня.

Знам, че тази любов бавно ще ме погуби.

Ако това е цената която трябва да платя, аз готова съм да го направя .

Стига да не си отида от този свят без отново да те имам.
....................................................


Дано ви харесат и някой разбере моята душа.....


Нед Окт 14, 2007 14:20
Профил
Глобален Модератор
Глобален Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 07, 2006 14:39
Мнения: 13440
Мнение 
[b]ПЕТЯ ДУБАРОВА[/b]
Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас).
Самоубива се ненавършила 17 години.

РАЗДАВАНЕ
Клоните като безброй змийчета
черни и оголени стърчат,
удължени от безсилие дървета
искът есенните дни да преброят.

Те прозореца ми искът да погалят
- да изпият стъклената белота,
топлината му от сънищата бяла
- да им бъде светло, топло през ноща.

Как желая да съм огнено момиче
и ръцете си от огън да им дам,
и косите си да срежа. Като птиче
върху вейките да натежат от плам.

Да прегръщам клоните им почернели,
да ги сгрея, с топлина да ги горя
и от красота да ги направя бели -
своята белота да им даря.


ИЗПОВЕД
(след родителската среща)

Защо? От мен ли пак ти се оплака.
Но как? Та аз не пея вече в час.
Дори звънеца трепетно не чакам -
мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз

през този срок съвсем не се разсмивам
във час, когато другите мълчат.
Не съм необуздана, бурна, дива
дори и в събота. Но някой път

така ми се приисква да избягам
от всички тези думи и числа
и вятър на гърба ми длан да слага,
да тичам с автобусни колела.

Тогава аз забравям за урока
и моите разтворени очи
се пълнят мигом с хиляди посоки...
Класът урока слуша и мълчи.

В такива часове аз тихо бликам
най-искрените свои стихове,
но чуя ли, че името ми викът,
ги скривам като малки грехове

в очите си. Как хубаво, горещо
е с тяхната червена светлина!
Но днеска - след родителската среща,
те всички се превръщат във вина.


НОЩ
Отпускат клоните зелени длани
и близва ме спокойна синя хлад.
Излива нощ от своите герани
най-синия, най-тъмния си цвят.

И двама вятъра над мен се срещат,
сборичкват се съвсем като петли,
че чувам ги, едва ли се досещат,
жужат като разсърдени пчели.

Но не след дълго те се помиряват
и всеки скрива се в дома си тих,
предсънна песен къщите запяват
и спира недовършения стих.

Отпуска се спокойно и морето
в леглото си от пясък като в кош.
Единствено остава си небето,
разбудено над мен, и ден, и нощ.



МИСЛИ В ЧАС
Омръзна ми да бъда все послушна -
да слушам и мълча, да бъда в час
и само химикалът ми да шушне
по бели листи със мастилен глас.

Омръзна ми контролни да ме дебнат,
а после в мисълта ми да тежат,
да бъда груба, нервна и враждебна
дори и с мама някой път.

Омръзна ми да бъда черно-синя,
в престилка като прилеп - с нощен цвят,
и с чувството на грешна монахиня
да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми
в момичешката своя дълбина.
Гимназията всекиго измами,
от всеки взе по капка светлина...

Разбирам, че съм зла, неблагодарна...
Но блика пак звънецът сив мажор.
Той идва срещу мен самоуверен
да продължиме вечния си спор.



Заключваха ме...

Заключваха ме - счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.

Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш - никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се - виновницата аз!


Пон Окт 15, 2007 00:15
Профил
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 24, 2006 11:16
Мнения: 5459
Местоположение: Бургас
Мнение 
Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.


Вто Ное 20, 2007 16:27
Профил WWW
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 24, 2006 11:16
Мнения: 5459
Местоположение: Бургас
Мнение 
" КЪМ ДРУГАТА "

" Обичай го такъв,какъвто е !
Обичай като майка ! И дете !
Бъди до него с разум и сърце !
Бъди,дори когато казва не !
Стигни дотам,където не можах -
до най - дълбокия му детски страх.
И прегърни душата на момче,
в което някога познах
от себе си откъснато парче,
но в младостта си не успях
да кажа да,навместо не.
Бъди тъй силна,както не успях !
Бъди тъй слаба,както аз не бях !
Просто му грешките,които не простих.
Роди детето му,което не родих !

На добър час,мило момиче !
Мечтата си на тебе подарявам.
Сбъдни я ,той го заслужава...
и...щастие ви пожелавам !
Не ми е лесно,не отричам !
Едно, уви, не обещавам -
че някога ще спра да го обичам ! "

Мадлен Алгафари


Пет Ное 23, 2007 01:42
Профил WWW
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14
Мнения: 29487
Мнение 
[color=darkred][b]БЕЗ ИМЕ[/b]

Искам те до себе си реален
искам те такъв какъвто си
не ме интересува кога, къде, какъв си бил!
Течението дърпа ме …
ръка протягам…
здраво ме задръж!
Как се моля, сега се моля
да си със мен в последните ми черни дни![/color]

[img]http://dl9.glitter-graphics.net/pub/480/480419f38gzdedqd.gif[/img]

[color=darkblue]И това ще се случи все някога...
Неизбежно е като разсъмване.

... Все така ще ме гали ръката ти
и от страст аз ще светя във
тъмното.
Ще си шепнем все същите думи
и ще вярваме, че се обичаме.
Ти ще казваш, че още съм хубава.
Аз ще казвам, че ти си ми всичко.
Но до смърт уморени, душите ни
ще излитат навън през прозореца
и щастливи сами ще се скитат -
всяка в своите тайни простори.
Рано сутрин с досада ще лягат
във телата ни, гушнати топло.
На закуска кафето и хляба
ще подслаждаме с бучица спомен.
Неизбежно е като разсъмване.
Но е рано.
Не още.
Пред всички
в кафенето, над чашите тъмни
тази вечер се любят душите ни...[/color]

[img]http://dl9.glitter-graphics.net/pub/480/480419f38gzdedqd.gif[/img]

[color=olive]В една прегръдка топла се разтварям
и милвам нежно с крехки длани.
Натрупани мълчания изгарят,
топят се в този огън всички рани.

Не те измислях. Съществуваш -
добър и лош, несъвършен, прекрасен...
Детинските ни лудости си струват
вълните топли, смисъла неясен.

Не те очаквам. Всичко е посока -
вратата, шепота, дъжда метеоритен,
пътека тясна, друмища широки -
отвсякъде нахлуваш и не питаш.

Прииждаш като вятър във косите,
плътта със жадни пръсти провокираш...
Тук спирам! Знам, въпросите оплитат!
Не търся смисъла, а го намирам...[/color]

[img]http://dl9.glitter-graphics.net/pub/480/480419f38gzdedqd.gif[/img]

[color=indigo][b]Paris at night[/b]

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна лицето ти,цялото.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
докато към мен те притискам.[/color]


Пон Ное 26, 2007 18:39
Профил
напреднал
напреднал

Регистриран на: Сря Окт 24, 2007 21:28
Мнения: 388
Мнение 
ВИК ЗА ПРО6КА
Колко пъти 6ептях във мрака - оби4ам те?
Колко пъти летях окрилен от ме4ти ?
Колко пъти в омраза-с обиди нари4ах те?
Колко пъти си тръгвах...и връ6тах кажи?
Между нас ве4е пропаст е-аз изкопах я,
между нас е безкраина върволица от думи,
дори микроскопи4на да бе тръпката-спрях я,
отлетя в небитието тя с мойте кур6уми,
не стрелях с олово-ре4та бе достаъ4на,
тоя дар слово мой-превърнах в отрова,
ду6ата си светла във ямя утая4на,
превърнах я господи!...но позволи ми отново,
да върна преди6ното-зная,немога,
да се кая за гре6ките-поврага ми-късно е,
но напред да вървя- и искам и мога,
но как 6том ду6ата ми - цялата мръсна е?
Накажи ме за вси4ко-от ръката ми сторено,
поискай и вси4ко-със радост бих дал,
в замяна -на мига от сърцето отворено,
ако може6 изкара навън зловонната кал.
Нека тия- които наранявал съм господи,
възмезди6 ги стократно за мойта злина,
а вината си-като болка нека нося я господи,
да напомня ми винаги 4е имам ду6а.


Пон Ное 26, 2007 23:54
Профил
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14
Мнения: 29487
Мнение 
[img]http://www.webweaver.nu/clipart/img/web/bars/newrule.gif[/img]

Мълчиш.
И аз.
Не си помисляй.
Така да бъде.
Просто не.
Сега.
Недей.
Не се замисляй-ако,
защо,дали,поне...
Сред сенки искам да те имам.
Горещ и нежен.
И до мен.
Красив си.
И необясним.
Желая те.
Е, кофти ден!

[img]http://www.webweaver.nu/clipart/img/web/bars/newrule.gif[/img]

Докосването на душите ни
е дефиницията за хармония.
Но аз съм се родила скитница,
не е възможно да съм твоя.

Докосването на душите ни
е магнетичното привличане,
съдбовното фатално сплитане.
Безумното влудяващо обичане.

Докосването на душите ни...
Родена съм с душа на скитница...
И пътят ми към теб е скитане.
Обичам те. Докосваш ме. Наистина.

[img]http://www.webweaver.nu/clipart/img/web/bars/newrule.gif[/img]


Вто Ное 27, 2007 16:41
Профил
луд за връзване
луд за връзване
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 24, 2006 11:16
Мнения: 5459
Местоположение: Бургас
Мнение 
Пиша ти,защото те обичам!Виж само,колко хубаво звучи!Но истинската хубост е,
когато със същото ми отговаряш ти!

Бях момиче с гордост и воля! Гледах отгоре, не търсех опора! Откакто те срещнах на Бога се моля,
да ме направи поне за мъничко твоя!!!


Сря Ное 28, 2007 02:54
Профил WWW
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 818 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 55  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 74 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron