Виж темите без отговор | Виж активните теми
Автор |
Съобщение |
Teardrop
луд за връзване
Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14 Мнения: 29487
|
[b]ВСЕКИ ДЕН ПРАВЯ ОТКРИТИЯ[/b]
Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.
И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се преръщат мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
- Изменяй се!
- Изменяй се!
Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.
[i]Стефан Цанев[/i]
|
Сря Ное 28, 2007 14:33 |
|
|
Teardrop
луд за връзване
Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14 Мнения: 29487
|
[b]Ти[/b]
Ти си на моята победа горчивото,
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството, дето все не откривам,
Ти си солчицата в раната.
Ти си дрехата, дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива
Ти си стихът ненаписан...
Ти си копнежът, все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешката, която прощавам.
Ти си мечтата нечакана.
Ти си мой демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.
Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича,
всъщност исках да кажа, прости ми,
че те обичам.
[img]http://www.bg-fen.com/Smileys/classic/re11v.gif[/img]
|
Чет Ное 29, 2007 19:36 |
|
|
Teardrop
луд за връзване
Регистриран на: Съб Апр 14, 2007 22:14 Мнения: 29487
|
[color=indigo]Безп/л/ътно
Лицето ти над моето се спуска, ръцете ти в моите се вплитат, целувката ти стона ми изпива... Усещам как плътта ми разтопяваш, телата ни се губят без остатък, а мислите ми в твоите удавяш ...
Душата ми да любиш тук оставям ...[/color]
~-~-~-~-~~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
Или само с поглед ме издърпай нанякъде
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или в твоите спомени. Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твоето „Обичам те!”.
Отведи ме оттук!
На където ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по Дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук! –
С чиста съвест продавам душата си!
|
Пет Ное 30, 2007 11:48 |
|
|
NaKaJi_Me
печен
Регистриран на: Сря Юли 04, 2007 12:44 Мнения: 782
|
Сърце
Да бе море-пресъхнало ще си;
или водите ти-във кървави сълзи.
Да бе земя-теб вятърът ще те развява;
тъй както пепелта след огъня се разпилява.
Да бе трева-изсъхнала ще си;
тъй както слънцето без жалост я суши.
Да бе луна-с деня ще избледняваш;
щом слънцето започне да изгрява.
Но,ти,сърце, си толкова калено,
макар от толкоз болка наранено.
Дори в сълзи да се обливаш,
път в живота винаги намираш!
О,ти,сърце,нима не се научи,
че в любовта днес всичко може да се случи?
И влюбило се ти в някой лудо
сега да го забравиш,ще е нужно чудо ;(
Не плачи,сърце!Недей да страдаш!
Скръбта за тебе вечна е награда!
Сега е с нея той,но туй го забрави-
със друг отново ти се възроди!
На Бойко....Обичам те до болка,безрезервно,докрай!
_________________ Да бъдеш човек-това е много.Но да бъдеш жена-това е още повече!!!
|
Пон Дек 03, 2007 20:11 |
|
|
hopelesss
луд за връзване
Регистриран на: Пон Авг 28, 2006 12:56 Мнения: 6261
|
Едно от най-добрите ти произведения до сега,не че омалавожавам останалите ти,don't get me wrong.Но това е изпълнено с много искреност и навява такава топлина.Евала
Обожавам Дамян Дамянов и много ми се иска да споделя с всички нещо негово.
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
_________________ If you fall down 10 times,stand up 11
|
Пон Дек 03, 2007 23:06 |
|
|
malka_gadinka
напреднал
Регистриран на: Съб Юли 21, 2007 16:10 Мнения: 166
|
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.
|
Пет Дек 07, 2007 12:35 |
|
|
Triti
новак
Регистриран на: Вто Дек 11, 2007 23:12 Мнения: 8
|
Да покажа и аз няколко, които са ме впечатлили.
Става дума за къщи сега.
Къща
Къща съм. На път.
Извън кадастър.
В безпорядъка на намеренията.
Съградена в мимолетна
несъзнатост.
От каприза на материята.
Със прозорци. Обуздани в рамки.
Проходни акорди на копнежите.
Раздробени на парчета чакане
- в разпиляната
симфония на времето.
Къща съм. Затворила сумрака,
в часовете - късни за доверие.
Част от мен седи на прага...
Другата, вратата заковава.
От Dakota
------------------------------------------
Малката стопанка на малкия дом
Тук е нашия дом, нашият- каза.
Протегна ръка и даде ми ключа.
Утре ключалката вече бе друга,
и останах отвън. Като старото куче...
...
Снегът под прозореца вече се трупа...
Измръзнал треперя навън изоставен...
До мене се валят вече няколко трупа,
а хищникът в тебе все още е гладен....
От Eklesiast
|
Чет Дек 13, 2007 05:48 |
|
|
lumira
луд за връзване
Регистриран на: Пон Дек 18, 2006 15:52 Мнения: 28304
|
Гълъбче бяло, момиче мило, 1
пиленце ничие, чуждо, ранено,
в шепа събирам зрънца римувани
и те примамвам да кацнеш до мене.
Гълъбче бяло, момиче мило,
в облаци тъмни самичко витаеш,
зная, в друг свят си, в неслънчево време,
и сили нямаш за мене да знаеш.
Гълъбче бяло, момиче мило,
нито ще тръгнем, ни стигнем заедно-
аз съм без път сред гори незелени,
ти за пътеки неясни нехаеш.
Гълъбче бяло, момиче мило,
поне отдъхни си за миг в ръцете ми-
иглички борови ще ти решат косата,
а аз ще целувам без дъх нозете ти.
Гълъбче бяло, момиче мило,
по-нежно след мен ще тупти сърцето ти,
поляни слънчеви отвъд гората те чакат,
и само насън ще си спомняш лицето ми.
...харесвам си го...посветено ми е...
|
Вто Дек 18, 2007 11:13 |
|
|
4o4ka
новак
Регистриран на: Нед Сеп 17, 2006 15:29 Мнения: 18
|
На разсъмване
усещам
ръцете му със бели длани
като на ангел
да ме погалват,
докато си мисли, че още спя.
Подслушвам
как неговите боси крака
докосват
с лъчезарна елегантност
студеното на пода
и виждам
със затворени очи
как синьото в очите му
преминава в сънено
/синьото на очите му е безумен цвят/.
Заболява в мен
изплъзващата се взаимност
изпод завивките.
Потръпва тялото ми
от искрите електричество,
образувани
при докосването на ризата
до мъха на неговата кожа.
Движението на въздуха му
разлива своя мускус -
фонтан от мириси
в ума ми, в дробовете.
Хубав е...
Бих се отказала
от чудото на моя нов ден
и от чудото на всички следващи,
за да гледам това,
което е той,
преди да съм отворила очи
на разсъмване.
|
Сря Яну 02, 2008 16:54 |
|
|
4o4ka
новак
Регистриран на: Нед Сеп 17, 2006 15:29 Мнения: 18
|
Тя бе щура и дива, с ум ироничен,
не бе срещал такава странна жена,
беше лед, кехлибар, с лица най-различни,
неподправена, цветна природна дъга.
Връхлетя във живота му, преобърна го,
изненадващо бързо взе му ума
и разбърка идеалната подреденост на дните му,
но притихна, срещнала в него мъжа.
Уж бе опитен, зрял и отдавна привикнал
на жените с променящата се суета,
уж отбягваше тяхната ласка, преситен,
а се чувстваше девствен за нея сега.
Този самец, престанал отдавна да чака
от живота подобни красиви неща,
с непозната първичност овладяваше силата И
и се молеше вечно да бъде така.
|
Чет Яну 03, 2008 13:17 |
|
|
Gglushkov
печен
Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 12:56 Мнения: 670
|
Молитва
Ръце протягам аз да те докосна,
сълзи проливам в мъка споделена
красива като капка росна
обгръщаш цялата вселена
Копнеж по теб дълбок извира
от моята душа ранена
и всяка вечер бавно се прибира
самотна, тъжна и сломена
Аз търсех пътя до сърцето ти
и лутах се сред сложни лабиринти
През тръни път прокарвах до лицето ти
и молех се на бог душата ми да мирни
|
Пет Яну 11, 2008 07:03 |
|
|
Gglushkov
печен
Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 12:56 Мнения: 670
|
Среща
Аз търся те с очи в нощта
приятелко и нова, и добра
броя минутите в раздяла
и чакам с трепет твоята поява
Случайна среща, дума топла
изказана през ледено стъкло
почуствах те тъй близка и самотна
за нас ли време е дошло?
Не питай как, не питай и защо
не всичко има обяснение
грабни парче от туй стъкло
и в него потърси спасение
|
Пет Яну 11, 2008 07:04 |
|
|
Gglushkov
печен
Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 12:56 Мнения: 670
|
Музика за душата
Събудих се , очите си отворих
по телефона с тишината си говорих
помолих я за музика в мажор
а тя погледна ме и каза ми - Позор
Как дръзнал съм да я безпокоя
за таз ненужност точно пък сега
защо с обувките съм стъпвал по килима
след мене пак следи от кал ще има
Погледнах я, но дума не продумах
така безкрайно взех, че се окумах
с поклон излязох през вратата дворна
и музика засвири, ама бе минорна!
|
Пет Яну 11, 2008 07:05 |
|
|
Gglushkov
печен
Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 12:56 Мнения: 670
|
Приятелство
Не помня колко дни съм плакал
напразно теб в нощта съм чакал
таял надежда да се върнеш
и либе твое да прегърнеш
Уви, сълзите не помагат,
напротив - те душата стягат.
И думите обвити в тишина
ми шепнат, че живял съм в лъжа.
Сега съм пръв приятел с самотата
затворен в стаята позната
и вперил поглед в небосвода
аз тихо моля се на Бога!
|
Пет Яну 11, 2008 07:06 |
|
|
LILI_321
болен мозък
Регистриран на: Пон Дек 11, 2006 21:53 Мнения: 2244 Местоположение: Пловдив
|
здравей Гялушков
красиви думи
би ли ми казал кой е автора?
|
Пет Яну 11, 2008 12:43 |
|
|
Кой е на линия |
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 71 госта |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения Вие не можете да прикачвате файл
|
|